„Трибунал за Путин“ от украински правозащитник, носител на Нобелова награда

Киев, Украйна – Години преди да стартира пълномащабната война на Русия в Украйна през 2022 година, Александра Матвийчук и нейният Център за цивилен свободи, основана в Киев правозащитна група, към този момент документира прекарванията на украинци, хванати от съветски бойци, сътрудници на разузнаването и промосковски сепаратисти.

„ Аз персонално интервюирах стотици и стотици хора, оживели от съветски плен “, сподели тя пред Al Jazeera в офиса си в центъра на Киев.

Оцелелите описаха на нея и сътрудниците й по какъв начин са били бити, изнасилвани и убивани с ток. На някои бяха отрязани пръсти и изтръгнати или пробити нокти в спонтанни затвори и концентрационни лагери, известни като „ изби “.

Твърди се, че десетки други са екзекутирани случайно, открити са мъртви със следи от мъчения по телата им или към момента се водят като изчезнали.

Според Матвийчук тези случаи са били част от тактиката на Кремъл да отстрани проукраинските деятели и да ужаси всички останали да се подчинят във всяко село, град или град, завзет от Русия.

„ Когато руснаците окупират град, те стартират съзнателно да унищожават дейни хора, публицисти, свещеници, художници, учители, кметове, бранители на човешките права “, сподели тя.

Центърът за цивилен свободи завоюва Нобеловата премия за мир за 2022 година дружно с беларуския деятел Алес Бяляцки и съветската организация Мемориал.

„ Ние не сме историци. Ние сме юристи “

Когато стартира пълномащабното навлизане преди повече от две години, името на Матвийчук беше открито в описите с цели, които съветските бойци носеха със себе си, споделиха нейните чиновници и украинското разузнаване.

Дори с всичките си знания от първа ръка, Матвийчук към момента беше шокирана от случилото се през 2022 година в окупираните от Русия украински градове.

В един от тях, Буча край Киев, съветски военнослужещи са простреляли стотици цивилни съгласно очевидци.

„ Руснаците ги убиха единствено тъй като можеха “, сподели Матвийчук.

За нея убийствата значат ново равнище на принуждение – безсмислено, единствено поради себе си, с цялостна безотговорност и безмълвно утвърждение от Кремъл.

И въпреки всичко тя не има вяра в „ симетрични “ ограничения като извънсъдебни убийства на съветски военнопрестъпници.

До юни стотици доброволци и чиновници на центъра са документирали 72 000 хипотетични военни закононарушения, осъществени от съветски военнослужещи в Украйна – само че крайната им цел надалеч надвишава записите.

„ Ние не сме историци. Ние сме юристи “, сподели Матвийчук.

Тя желае да сътвори арбитражен съд за съветския президент Владимир Путин, интернационален механизъм, който да изправи пред правораздаването всяко зъбно колело в съветската военна машина – военнослужещи и военни, цивилни и религиозни водачи и телевизионни персони, които се приспособяват към Кремъл.

Две украински организации за отбрана на правата – Харковската група за отбрана на правата на индивида и Украинският хелзинкски съюз по правата на индивида – сътвориха Трибунала и в последна сметка към него се причислиха още 24 групи.

„ Днес има доста придвижване за арбитражен съд за военни закононарушения и Матвийчук беше централна в работата за обезпечаване на нужната поддръжка за тази концепция “, Ивар Дейл, старши политически консултант към Норвежкия хелзинкски комитет, надзирател на правата, сподели Ал Джазира.

„ Тя съумява да съчетае всеобщ активизъм с интернационално покровителство на високо равнище “, сподели той.

Припомняйки си една от речите на Матвийчук, на които е била очевидец в Берлин, Алиса Ганиева, дисидентска съветска писателка, емигрирала след 2022 година, имаше единствено висока оценка.

„ Олександра може да хипнотизира със звука на гласа си, с мисъл. Тя може да удари с реторичен трик, логически мотив, може да въодушеви съпричастност и да накара европейската общност да желае да помогне на [Украйна] посредством деяние “, сподели тя пред Al Jazeera.

Междувременно сътрудниците на Матвийчук споделят нейната отдаденост и не обръщат внимание на Нобеловата премия за мир, която групата получи през 2022 година

„ В чужбина споделят: „ О, вие спечелихте Нобеловата премия. “ Но тук всички са съсредоточени върху войната “, сподели Альона Максименко, 26-годишна, координатор на офиса, която първа получи позвъняването от Норвежки Нобелов комитет.

Нобеловата премия обаче оказва помощ за привличането на повече средства и чиновници – даже в случай че някои би трябвало да прекосят океан, с цел да се причислят.

Една от тях е Анна Назарик, аржентинка с украински корени, която се отхвърли от добре платена корпоративна работа в Буенос Айрес.

Нейният дядо е бил украински националист, който се е сражавал през Втората международна война против Съветите и е избрал да се съобщи на английските сили през 1945 година

Неговите братя по оръжие се поддадоха на обещанията на руски публични лица и бяха убити „ половин час “, откакто сложиха оръжие, сподели Назарик.

Тези дни тя ръководи интернационалните старания на центъра за покровителство и усъвършенства украинския си език.

„ Исках работата. Получих работата “, сподели тя пред Al Jazeera.

Създаването на деятел за правата на индивида

Матвийчук избра кариера в региона на правата на индивида, когато срещна украински отстъпник от руската ера, до момента в който беше в гимназията.

По това време актьори, правозащитници и националисти, които желаеха да се освободят от контрола на Русия, се бориха за независимостта на Украйна. Мнозина бяха задържани, хвърлени в пандиза и принудително изпратени в психиатрични заведения – само че не се отхвърлиха.

„ Те бяха доста скромни, доста почтени хора, които споделят каквото мислят и вършат това, което споделят “, сподели Матвийчук.

Тя е приключила влиятелен юридически факултет в Киев, учи права на индивида и се причислява към центъра през 2007 година като негов основен изпълнителен шеф, до момента в който работи в банка.

Започва да документира нарушавания на правата в Украйна, прилежащи Беларус и Русия, в това число митинги против връщането на Путин на президентския пост през 2012 година, приключили със стотици присъди.

Също по този начин през 2007 година Матвийчук получи първата от своите награди, премия, кръстена на един от нейните тийнейджърски идоли, Васил Стус, украински стихотворец и отстъпник, умрял в пандиза през 1985 година

Матвийчук напусна работата си в банка, с цел да се посвети напълно на центъра, откакто Виктор Янукович, прокремълска фигура от региона на Донбас в източна Украйна, беше определен за президент през 2010 година

Бивш пандизчия и популист, Янукович се опита да отклони Украйна от нейния прозападен курс.

Митингите против неговата политика, наречени митинги на Евромайдана, започнаха през ноември 2013 година на Площада на независимостта в Киев.

Докато Матвийчук организираше образование за правозащитници от цяла Украйна наоколо, полицията биеше протестиращи.

Тя и нейните стажанти вземат решение да образуват групата SOS–Euromaidan, която оказва помощ на протестиращите, които са задържани, бити, използвани със сълзотворен газ, арестувани и измъчвани от про-Янукович служители на реда и поддръжници.

Членовете на групата бяха изправени пред закани. Някои получиха злокобни предложения в прокуратурата. Други бяха посрещнати от въоръжени хулигани покрай домовете им.

„ Никога не съм бил толкоз изплашен през целия си живот “

В края на февруари 2014 година горещата линия на групата беше залята от позвънявания, когато протестиращи се сблъскаха с полицията. Десетки бяха убити от снайперисти, които съгласно деятели и последвалото краткотрайно държавно управление на Украйна са били изпратени от администрацията на Янукович.

По време на хаоса брачният партньор на Матвийчук, Александър, й се обади да се сбогува, защото той беше в центъра на насилието.

Матвийчук сподели, че в никакъв случай през живота си не е била толкоз уплашена.

За благополучие той не беше засегнат.

Янукович избяга в Русия и след дни тя изпрати първата група наблюдаващи в Крим, защото Москва се готвеше да анексира полуострова.

Западът отговори на анексията с рецензии и наказания, само че продължи да купува съветско гориво.

Матвийчук към момента упреква Запада за бездействието, което накара Кремъл да повярва, че „ могат да вършат каквото си желаят “, сподели тя.

Анексирането на Крим и поддръжката на Москва за проруските сепаратисти в Донбас провокираха нов поток от нарушавания на правата, в това число ареста на кримския режисьор Олег Сенцов.

Руски съд го осъди през 2015 година на 20 години затвор за „ тероризъм “. Матвийчук води акция за освобождението му, до момента в който не беше освободен през 2019 година